Ин витро

Ин витро е последователен процес, при който се вземат яйцеклетки от яйчника на пациентката и се оплождат от сперматозоиди на съпруга в лабораторни условия. Оплодените яйцеклетки се отглеждат до развитието на млади ембриони, които се пренасят в матката. Така се поставя началото на бременността.
Процедура

първоначално на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници
когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената
оплождат се в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената
за дни (ако всичко е наред) оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони . Ембрионите се поставят в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност

Кога се прилага ин витро оплождането?

Ако причината за безплодието е у жената, се говори за “женски фактор”, а при мъжа – за „мъжки фактор“.
Женският фактор включва редица възможни причини за стерилитет. Луиз Браун е първото дете, родено след IVF – ЕТ през 1978 г. от майка, чиито маточни тръби са били непроходими – тубарна причина. Тази причина е била първата и, за кратко време, единствена индикация за IVF – ЕТ. Впоследствие се прибавят редица други проблеми като поликистозни яйчници, ендометриоза, антисперматозоидни антитела и др.
Мъжкото безплодие се обозначава като “мъжки фактор” и постепенно се превръща във важна причина за IVF – ЕТ. Скоро мъжкият фактор може да измести при голям брой безплодни двойки увреждането при жената като главна причина за IVF – ЕТ. За лечение на мъжкото безплодие се използва директното инжектиране на сперматозоиди в яйцеклетка – манипулация, известна като интрацитоплазмена сперматозоидна инжекция (ICSI). ICSI е доказана като успешна процедура в случаите, при които преди наличието на тази техника са се използвали вътрематочни инсеминации със сперма от донор.